Световно известният лекар оператор, изследовател и учен, проф. Ернст Мулдашев направи така, че откритието на бъдещето да се използва, да лекува, да обнадеждава и да дарява живот на нови органи, да коригира неизправности в организма, да превръща слепотата в светлина.
Броят на операциите с използване на алоплант нарастват с всяка изминала година.
А успехът им е признат дори от консервативно настроените кръгове от съветската медицина. С решение на Министерството на Здравеопазването на Съветския съюз през 1975 година алоплантите са препоръчани за широко използване в медицината.
...Ернст Мулдашев. Много приказки се изрониха за него, много слухове и категоризации се изчоплиха по негов адрес. А той си остава същият весел, жизнен и жизнерадостен бродяга-пътешественик във времето, в пространството на странностите и научните иновации. Облича се елегантно-официално, като и младежки неглиже. Не обича да говори за личния си живот. Смята себе си за човек на духовността. Вярва в силата на Бог, но не я разбира. Само безрезервно й се доверява.
Той е достатъчно реалистичен, за да нарича себе откривател на алопланта, но същевременно достатъчно скромен, смирен и отново реалистичен, като твърди, че на него просто му е било дадено - не да открие алопланта, защото той е създаден от Бог, а просто да го открие за хората.
-Каква е готовността ви да предадете този дар от Бога на другите? И не е ли задача дарът от Бога да бъде предаден на повече хора?
- Дар от Бога...Да, вече ми е задаван този въпрос...
Искам да кажа едно – Всичко това е много лесно да се развали...
И преди всичко – Аз се страхувам не от това да дам на хората тази технология. Аз се страхувам да я дам на фармацефтичните фирми.
В Русия алоплантът се използва в повече от 500 клиники. В тези страни, в които законът разрешава използването на алопланта –моля! Но...това са тези страни, в които не са много силни фармацефтическите фирми.
Мулдашев, с присъщата си детинска непокваренст се оценява като не достатъчно умен, във всеки случай не толкова умен колкото живата вода, чрез която той присажда и развива алоплантите си, давайки живот на нови тъкани и органи.
- Разкажете за стуктурираната вода, която използвате при операциите, която сте открили в Тибет.
- В целия ни организъм се съдържа вода, която циркулира, влиза и излиза от него. Но има и вода, която е константно в него. Може да си я представим сякаш в резервоарчета в него. Тази вода е структурализирана. Тя е умна вода. Тя е животворна вода, която съдържа невъобразима информация. Какъв разум, каква разумна мощ, каква мисловна мощ се съдържа в тези водни резервоарчета в организма. Ние се научихме да разрушаваме тези „бъчвички”и по клиничен път да освобождаваме водата. Едва излязла от тези бъчвички, водата веднага превръща човешката тъкан било в сърце, било в мозък, било в каквото и да е. Нещата порасват отново.
На мястото на тъкани израстват нови, на мястото на други израстват пръсти, склери, роговица и тъй нататък и тъй нататък. Научихме се да управляваме водата, но уважавайки я. И разбирайки, че тя е по-умна от нас. Естествено, взета в нашите урбанистични условия тя приема множество информация от средата, качествата й се променят, но въпреки това тя е необяснимата „жива вода”. С мъртвата вода се убиват лошите клетки, а живата вода спомага за възникването и растежа на новите клетки и тъкани.
- Ще можете ли с технологията на алопланта да възстановявате травми?
- Да. Пример за това е десният ми крак. Имах продължителна травма по време на една от експедициите, измислих алоплант и сега виждате, мога да си движа крака, всичко е наред.
- Днешният човек се храни с вредни за зъбите храни. Приложим ли е вашият алоплант в стоматологията?
- Знаете ли...Мога да кажа, че в стоматологията алоплантът се употребява вече от 10 години. Там всичко върви добре.
-А в психиатрията
-До колкото се отнася за лечение на психическите заболявания, алоплант е измислен от скоро и за сега само се провеждат изпитанията му. И тези изпитания не е толкова лесно да се провеждат защото е невъзможно да се направят на животни. А този алоплант, колкото и да е странно се изработва от човешки мускул. Мисля, че скоро вече ще получим разрешение за провеждане на опити в опитни групи на територията на Русия. Аз мисля, че ще бъде много хубав алоплант. Просто така, в крайна сметка чувствам това. Чувствам, че сме попаднали в целта.
- Разкажете с няколко думи разни от многото неща, оставили диря в изследователското ви съзнание, подхранили приключенския ви дух.
- Да, примерно, впечатлен съм от Шампала – там видях зомбирани хора. Хора, на които ако кажеш „Сечи дърва!” –те секат, секат, докато не им кажеш „Спри!”. Тези зомбирани хора се наричат „Неячини”. Това понятие произлиза от Яркутската дума „ъндруче”, която обозначава мястото, което са изучавали сталинското и хитлеровското разузнавания. Това е Копския поуостров, там, където се намира Мурманск, руският Мурманск. Тази година в средата на месец юли заминаваме на експедиция там. Там също има изключително много чудеса, но любопитното е , че това е била мечтата на всеки завоетел – да превърне хората в зомби.
След тази експедиция, следващата година, надявам се да се отправим към Монголия по следите на Чингиз хан.
- Защо решихте да се отправите натам?
- След посещението си на Копския полуостров ще го направим. Работата е там, че по монголски поверия(аз вече съм бил в Монголия) се смята, че Чингиз хан е владеел Тибетския камък Шантамани. И той е умеел, можел е с помощта на този камък да зомбира хора. Но говорят, че правел това за добро. Там съществува планина Шантамани и ще бъде много интересно да се открие загадката на този завоеватал – най-успешният, който е достигнал до Германия на запад и на юг до остров Ява. Такива неща, такива планове...
- Напоследък ви занимава темата за така наречения Град на Боговете. Защо?
-Анализирайки Градът на Боговете, аз достигнах до извода, че там се намира матрицата на живота на Земята. Когато направих схема на този град, тя се оказа много приличаща на ДНК. По тибетски предания именно там е бил създаден човекът и всичко живо. Аз мисля, според анализа, който правя от дълго време, че това е първата матрица на живота на Земята. Втората е в района на остров Пасха, под водата. Ние по пораждане сме от първата матрица. А вече и хората по пораждане от втората матрица започват да придобиват материален облик. Това може би са децата – индиго. Това е новият човек, за който пиша в книгите си. Появяват се деца, които вече имат знания. Хаха, приятно. Не им трябва да учат в училище.
- Вие сте бил на толкова много експедиции, равняващи се само с тези от филмите за Индиана Джонс. Може би ще ни разкажете още нещо из вашия житейски приключенски „филм”?
-В една от експедициите си бяхме до Сирия, Бихам и Египет. Тогава открихме следа, стъпка с дължина 90 см. И стигнахме до извода, че тези хора живеят в подземния свят Чимпала. В следващата експедиция до остров Пасха, открихме огромни статуи от времето, когато хората са сменяли телата си просто като носни кърпи. Там има статуи, които показват как са си сменяли телата. В осмата експедиция търсихме прохода към подземния свят на Маите. Намерихме могила в тези райони, които се оказаха тъкмо проходи към подземния свят. По-нататък, деветата и десетата експедиция бяха посветени на търсенето на лабиринта на Минотавъра. Лабиринтът съществува и е нещо невероятно. Под земята – пътища с огромни завои, от които попадаш в огромни зали по 10 метра високи, с много високи колони. След това идват отново коридори, после пак зали.
- Какво ще ни кажете за контактите си България, с българските учени? Кои са вашите фаворити сред тях?
- Винаги мисля с огромна топлота за България. Винаги идвам в България с вълнение и радост. Още от моята баба ми е останало топло чувство към тази страна. Помня, че когато бях малък тя наричаше мен и моя род "болгар". Самият ми баща е татар с българско произхождение, а моята майка е украинка.
Първият български учен, който се запозна с алопланта и участваше в нашите операции в Уфа, с неговото използване е професор Цветан Марков.
Винаги, когато си помисля за България се сещам за него. Всичките ми спомени и впечатления от проф. Цветан Марков са за един прекрасен и добър човек. Погледнете му само лицето. Това е лице на един човек, излъчващ доброта. Сега отново го виждам след 20 години. Изобщо не се е променил. Винаги с уважение мисля за него.(Казвайки това, той топло прегръща българския професор Цветан Марков и му се ще да не тръгваше за летището, вече закъснявайки за времето, когато трябва да се „чеква” за самолета си за Турция.)
-С какво, как обичате да се забавлявате?
-С риболов и пътешествия. Аз съм голям турист. Също и голям оптимист. Живея живота си така, сякаш всеки следващ ден ще е по-добър от предишния. Когато се случва нещата да не вървят, като днес, днес денят ми не е добър, за това пък зная, че утре ще е по-добър. И никога не се отчайвам. Даже се страхувам, че хубавите моменти са твърде много. За мен като хирург важно е едно – щастието да е с мен в хирургията. Защото когато оперирам очите на човек, това е съдбата му. А съдбата е дадена от Бога.
Материала подготви: Румен Марков
